Старопланинска област

Стара планина или както в миналото е била известна – Балкана – е планинска верига тясно свързана с античната и с българската история. Балканът става име на целия полуостров и нарицателно име за някои политически действия и прояви. Стара планина е събирателно име за поредица от планински вериги с различна дължина и височина, с различно разположение и геоложки строеж. Мнозинството от тях имат общ произход и развитие и поради това образуват една цялостна природногеографска област, наречена Старопланинска. Тя има обща площ от 25 985.8 км2. Разположена е между Дунавската равнина и Краищенско-Средногорската природногеографска област и между границата със Сърбия и Черно море. Има дължина от 550 км и ширина от 20 до 70 км. Състои се от успоредно подредени планински ридове, разположени в посока запад-изток, надлъжни вътрешни котловини и напречни речни долини. В Старопланинската област геоложки и географски са обособени две самостоятелни подобласти – Предбалкан и Главна Старопланинска верига. Общото в тях е гънковият геоложки строеж и общата възраст и развитие на формите на земната повърхност. Всяка от тези подобласти има своите специфични природни характеристики и особености. Поради това те се изучават и разглеждат относително самостоятелно.

Той заема северната част на Старопланинската област, по границата с Дунавската равнина. Има формата на продълговата и тясна ивица от земната повърхност, простираща се от Връшка чука на запад до Черно море на изток. В него се включват ниски и средни планини. Северната граница на Предбалкана е с Дунавската равнина. Тя преминава последователно от запад на изток по северните подножия на Връшка чука, Рабишка могила, Белоградчишки Венец, Широка планина, Веренишко бърдо, Владимировски рид, могилата край село Борован, Маркова могила при град Червен бряг, през землищата на селата Садовец, Беглеж и Слатина, пресича река Осъм при село Александрово. След това на изток северната граница преминава по северното подножие на Деветашкото плато, Търновските и Антоновските височини, Преславската и Драгоевската планини и по долината на река Камчия достига до Черно море. Тази граница преминава по надлъжния земен разлом между Старопланинската област и Дунавската равнина.

Южната граница на Предбалкана в общи линии следи надлъжен разлом и добре изразени разседни линии. Тя започва от Белоградчишкия проход, преминава на изток през редица седловини и речни долини: Салашката седловина, Превалската седловина, долината на река Огоста, северните подножия на Берковска планина, Козница планина, Врачанска планина, пресича река Искър при Лютиброд, преминава по седловината между Ржана планина и рида Гола глава, след това по южната ограда на Ботевградската котловина, следи линията на напречените чупки на реките Малък Искър (при Етрополе), Черни Вит, Бели Вит (при село Рибарица), Васильовската седловина, долината на река Бели Осъм, Черни Осъм, река Видима (при град Априлци), река Росица, река Янтра (при Габрово), Дряновска река (при град Трявна), реките Белишка, Златаришка и Стара река. След това на изток преминава по северното подножие на Котленска и Върбишка планина, пресича долината на река Луда Камчия и Камчийска планина и по долината на река Двойница достига до Черно море.

Западната граница минава  по долината на река Тимок, но само за земите в България минава по билото на Бабин нос, от прохода Връшка чука до Белоградчишкия проход.

За източна граница се приема брега на Черно море от долината на река Камчия до долината на река Двойница.

Общата площ на Предбалкана е 14 389.8 км2. Дължината му е около 460 км, а ширината се променя от 20 - 30 км в западната и източната част до 50-60 км в средната му част.