Води

Главния вододел се прокарва от нас Мароки при Гибралтар, диагонално през континента в североизточна посока до Урал и разделя континента на четири отточни обласи и една безотточна;

- отточна област към Северен ледовит океан- къси буйни реки, а Печора и Северна Двина са дълги и буйни, като замръзват за седем-осем месеца през зимата;

- на запад към Атланическия океан- са Балтийско море, Северно море, Ирландско море, Ламанша, Бискайски залив. Реките към Балтийско мери замръзват заедно с големите заливи. Не замръзват към южните части на Балтийско море и към Северен море- Елба, Рейн, Маас, Шелда. Реките от Пиренейския полуостров не са плавателни, Дору, Тежу, Садо, Гуалкивир, са с лятно маловодие;

- към Средиземно море на юг- река Ебро, По, Марица, Вардар, Струма. Някои от по-малките пресъхват и се наричат “фиумарий”;

- към Черно и Азовско море на изток- с големи реки като Дунав, Днестър, Дон;

- безотточна област- на Каспийско море (1.5 млн. кв. км. с по-големи реки Волга, Урал, Емба, Кура)

По-големи реки в Европа:

А) Волга- извира от Валдайските височини, с водосборна площ около 1.4 млн. кв. км и дължина от 3531 км. Най-голям годишен отток- при Волгоград (8640 куб. м./сек). Замръзва за 4-5 месеца;

Б) Дунав (извира на височина 678 м), с дължина от 2850 км, 0.8 млн. кв. км водосборна площ (6400 куб. м./сек). Влива се чрез делта от три ръкава: северен (Килийски) (67% от оттока), среден (Солински)- канализиран за корабоплаване (9% от оттока), южен ръкав (Свети Георгиевски) (24% от оттока);

В) Урал

Г) Днепър