Стопанство на България.Стопански отрасли на България
Стопанството на България е система от човешки дейности с различен характер, имащи за цел подобряването на условията за живот на хората. Тези дейности са обединени и целенасочени от държавната стопанска политика. Развитието на стопанството е отражение на състоянието на държавата и фактор за развитието й. Върху развитието и териториалната организация на стопанството в България влияят множество фактори - природни, демографски, обществено-икономически, политически, екологични, технологични и др. Географското положение има различно през отделните исторически етапи, но винаги силно влияние. Важен фактор са и ограничените природни ресурси за развитието на промишлеността и основно на добивните й отрасли. Същевременно климатичните, почвени и хидроложки условия са благоприятен фактор за развитието на селското стопанство. Демографските ресурси влияят върху стопанското развитие чрез потреблението, работната ръка и др. Много силно влияние върху развитието на стопанството оказва транспорта и състоянието на транспортната инфраструктура.
В настоящия етап НС на България се характеризира с промени по отношение финансирането му, пазарната ориентация, номенклатурата на произвежданата продукция, производителността на труда, схемата на разплащане и редица други особености. Успоредно със създаването и развитието на българската държава се развива и стопанството й. То преминава през няколко исторически етапa. През ранното Средновековие България е една от най-развитите в икономическо отношение държави в Европа.
С падането й под турско владичество в края на XIVвек, нейното демографско, политическо и стопанско развитие са нарушени и това довежда до значителното й изоставане в сравнение с държавите от Централна и Западна Европа. Турското владичество забавя в продължение на векове развитието на занаятите, търговията, манифактурата и фабричната индустрия. През този период основа на стопанството са примитивното земеделие и скотовъдство, а цялото българско население е във феодална зависимост от турски феодали. При ползването на земята властва спахийско-ленната система, при която цялото производство е подчинено на военните нужди на Османската империя. При тези условия развитието на занаятите и манифактурата е ограничено. В края на XVIIIв. с премахването на спахийско-ленната система се създават условия за навлизане на западни капитали в стопанството и развитие на индустрията и занаятите. Това дава тласък за стопанското развитие на българските земи чрез разширяване на пазарите за земеделската и занаятчийска продукция. От края на XVIIIв. и началото на XIXв. се появяват едри земеделски собственици - българи, които отделят значителна част от продукцията си за пазара. Този подем се дължи и на промененото географско положение на българските земи като резултат от политическите и стопански промени в Османската империя. Близостта до Цариград, излазът на Черно и Егейско море и плаването по река Дунав стават благоприятни предпоставки за стопанското развитие на българските земи.