Държавно устройство и административно-териториално делене на България
България е парламентарна република с ясно изразено разделение на властите. Основен закон в България е конституцията, приета през 1991 година. Президентът се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът има право да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. В дейността си се подпомага от вицепрезидент. Министерският съвет е основен орган на изпълнителната власт в Република България. Той е съставен отминистър-председател, заместник министър-председатели и членове - ресорни министри. В България законодателната власт се осъществява посредством Народното събрание. В него участват 240 депутати, които се събират на парламентарни заседания, за да предлагат, обсъждат и гласуват евентуални промени в законите. Българският еднокамарен парламент, наречен Народно събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да бъде представена в Народното събрание, дадена партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете.
Народното събрание отговаря за приемането на закони, одобряването на държавния бюджет, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и другите членове на Министерския съвет, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
Изборите за 41-то Народно събрание са проведени на 5 юли 2009 г.
Административното деление в България е двустепенно - общини и области.
От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области:Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово,Добрич, Кърджали, Кюстендил,Ловеч, Монтана, Пазарджик,Перник, Плевен, Пловдив, Разград,Русе, Силистра, Сливен, Смолян,Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище,Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.